Начало / За нас / Нашата история

Нашата история

KameliyaAtanasovaPhoto_3157.jpgНашата история от „забавната“ й страна

Кои сме ние

Тони и Севи Александрови. Специалисти сме по скарвания (и сдобрявания). Практикуваме повече от 18 години в съвместния ни живот, и повече от 13 години – забъркваме в това и други двойки, които са на път да се разделят или просто имат тежък период заедно.

Откъде тръгнахме

Тук сигурно трябва да кажем нещо сърцераздирателно, например как сме израснали със страшни родители, които са си крещяли от сутрин до вечер. А през останалото време са липсвали. Борбата за титлата „най-повредени деца от нефункционални семейства” обаче е твърде оспорвана. (Това, че си живял без баща си или че родителите ти биха могли да спечелят престижен приз в състезание по взаимно дразнене, не те придвижва много напред в класацията). Затова ние смятаме кротко да си останем на непретенциозната позиция на израснали с историите, че „щастливи двойки няма”. И сме решили напук да пробваме да ги опровергаем.

Много гръмко би било да кажем, че сме били 42 пъти пред развод, и се караме по 128 пъти в месеца.

Обаче ние сме обикновена двойка, която се кара по вдъхновение, освен когато се налага по график, и се сдобрява, за да постигне целите на месеца в десетдневка – 128 скарвания и 256 сдобрявания за 10 дни вместо за месец!

И на всичкото отгоре сме преживели разводите на стотици двойки, (не бързайте да ни завиждате за опита в мръсните номера), и събиранията на по-малко такива (така е в живота, не всички искат да се съберат отново със старата ....)

И сме обучили солидно количество хора как да се карат и да се отстояват (така, че всички да печелят по нещо накрая и да остават заедно), да се бъркат в проблемите на другите (само, когато са поканени), и разбира се, при искрени и настойчиви молби, да им подават пръчка за измъкване от тях.

Все пак, ще си признаем, че и ние като повечето себеуважаващи се двойки проявяваме животоспасяващи признаци на отегченост, отчужденост, ожесточеност, обезцененост, отстраненост, и отявлена обърканост по въпроса какво правим изобщо в тази връзка...

Какво тогава ни кара да оставаме? Да си търсим още бели на главата. :) Защото с белите идват смеха, забавлението, приключението, и приятелят и любимият, с когото винаги можеш да си себе си – и когато си разярен, и когато си върховно щастлив.

Това и още за това как лавираме между това всеки да е себе си и да сме щастливи заедно, ще разкажем в "Правилата на щастливите скарвания: да се отстояваш или да се отдадеш, като ягоди или шоколад".

И сериозно за личния ни път между себеотстояването и отдадеността

Ами…, накратко, в един момент просто загубихме близостта... Ей, така. Спираш в един момент, поглеждаш се и ­... не усещаш нищо особено.

Бяхме се превърнали в ООД за отглеждане на деца и решаване на битови проблеми.

За какво се бяхме събрали въобще?!!. Работехме с хора, на които решавахме конфликти, а от много съобразяване с другия и избягване на спречквания, сами се оказахме в средата на една пустош – без конфликти, без излишни емоции, само тук-там слаби искри.

Най-страшното място е там, където не изпитваш нищо специално…, и нямаш дори спомен какво правите с другия, и защо … .

Първото, което трябваше да си върнем, е смисълът, заради който сме заедно. И да си създадем ново приключение, което ни харесва и на двамата – с готина посока и вдъхновяващ път към нея, в който да участваме двамата.

За да направим това се оказа обаче, че трябва да се научим на нещо напълно ново за нас. Как да … се караме. За да решаваме проблемите без да мълчим и да ги забатачваме.

И така започнахме да тренираме как да се караме, за да изваждаме нещата които ни тежат, вместо да ги оставяме да се трупат като нови камъни между нас и да се чувстваме все по-отчуждени.

Обаче… когато започнахме да се караме, установихме, че това ни идва твърде болезнено. Беше много повече, отколкото можехме да понесем – нападки, горчивина, отблъскване и отново затваряне… И тогава решихме, че не може така. Че трябва да направим нещо решително, за да си върнем близостта.

И направихме нещо… , което започна като спасителна операция за връзката ни, и завърши като … , всъщност, не е завършило. Все още се катерим към близостта. Просто вече имаме инструменти – знаем как да забиваме клинове и да завързваме обезопасителни въжета. Мускулите ни заякнаха, издържаме повече на уморителното катерене, на раните и на провалените опити да стигнем набелязания връх (на който щяхме да сме пак близки). Започнахме да приемаме, че много пъти просто се налага да се върнем в базовия лагер и да започнем отначало подхода към върха. И да оставаме несравнимо по-хладнокръвни при риска да се подхлъзнем и да провиснем над пропастта просто на едно въже живот …..

Така де, катеренето е голямо и дълго, инструменти имаме, но трябва и още нещо… Нещо, без което никой алпинист не би достигнал върха, каквито и инструменти да има. И с което, ако го развиеш, можеш да катериш върха и без никакви… инструменти.

Какво е то? Попитай ни на office@spogazhdane.com, като си заявиш лична сесия.

Адрес:
гр.София
ул. Солунска 11, ет. 4, ап. 7.
Телефон:
0885 79 25 25 - Севи
0898 41 94 23 - Тони