За да се чувства себе си мъжът има нужда от свободата да изявява мъжката енергия и поводи да я отдава.

Същото е и с жената – тя има нужда да генерира женска енергия и да я отдава. В това единствено партньорите могат да си помогнат един на друг.

Когато жената отказва на мъжа подтици, чрез които той да генерира мъжка енергия и да й отдава от силата си и подкрепата си, способността му за това закърнява или той я отдава другаде.

Затова една от най-важните задачи на жената е просто да даде на мъжа пространство за развихряне на мъжката му енергия - на откривателство и новаторство.

Това означава на първо място да разбере и започне да управлява собствената си функция – да бъде себе си – да управлява свободата си да върши нещата, които харесва – И същевременно да дава на мъжа си любов и насърчение, които го зареждат.

На практика това означава всеки да има свое време – за нещата, които са важни за него, И да имат време заедно – за любов – в което всеки се чувства най-специалният за партньора си.

И тъй като във всяка връзка има и един период от време, който всячески се опитваме да прескочим или смалим, с т.нар. задължения, свързани с поддържането на дома, финансите, организирането на общия ни живот, и т.н., се оказва направо жизнено важно да съумеем да направим това време - … приятно, забавно, изпълнено с усещането, че правим нещо важно. Никой не иска да губи време в незначителни неща.

Затова ние го наричаме време за поддържане на семейния уют – времето, в което готвим, подреждаме и почистваме, плащаме сметки, организираме домашни събития и излизания, поправяме дребни и по-едри неща у дома, пазаруваме храна и други неща за дома и близките си, в което водим децата някъде и ги вземаме, в което … понякога ни се струва, че загубваме себе си – защото не ни харесва, че отделяме толкова време на на пръв поглед незначителни неща.

Може ли без тях? Може ли някой друг да ги свърши? Винаги, когато може - би било чудесно да се възползваме.

А когато ние ги правим – по-приятно е да е с мисълта, че правим нещо важно за себе си. С мисълта, че избираме да изпълваме с любов към близките си всяка от тези дейности – да готвим с внимание – да подреждаме, така, че да е приятно за всички, да правим малки жестове, от които на другите да им става радостно. Тогава докато ги правим – ние развиваме нещо много по-важно, отколкото може да се предположи от прозаичната дейност – развиваме нагласата да обичаме и мускула на умението да влагаме грижа и внимание към близките си. Тези умения са едни от най-скъпите ни вътрешни притежания.

И ... Кой какво ще прави?

Във времето за поддържане на семейния уют има още нещо, което го прави наистина приятно и леко – да знаем точно кой какво ще прави в него, и кой каква роля ще има в дейностите, които правим заедно – като организирането на едно пътуване, възпитанието и помощта за децата, и т.н.?

Някога мъжът е имал ясни функции и жената също – всеки е знаел какво върши. Сега обаче не е така – и в никакъв случай няма да е от полза да се стремим изкуствено да връщаме нещо отминало.

В момента има много функции за вършене и не е предварително ясно кой какво трябва да свърши – поради отпадането на много от традициите.

Същевременно, в подсъзнанието на всеки стои идеята минимум за равноправност във връзката.

Ако жената вземе „типична” мъжка функция, мъжът взема женска, иначе мъжът ще остане без функции. Това също се случва, и тогава жената е претоварена и бясна, а мъжът е смачкан и притиснат в ъгъла, оставен в малко пространство.

За да бъде хармонична връзката, двамата имат нужда от съгласувано между тях равностойно (но не еднакво) участие във функциите – понякога това може да означава мъжът да поеме повече „типични” женски функции и жената – типични мъжки функции. Ако това става по взаимно договаряне и двамата са избрали и са доволни от функциите и ролята си, връзката функционира хармонично, независимо от това, че всеки е поел и множество нетипични за пола му функции.

Всяка двойка знае какво е най-добро за двамата в нея. И всеки от двойката знае най-добре за себе си. Не търсене на типичност или нетипичност, не равноправие – а разбиране към другия и избор на желаните функции – така, че всеки да бъде себе си и да получава това, от което има нужда във връзката.

За да бъдем напълно искрени, ще споделим с вас личния ни опит и вярване. Връзката носи истинско зареждане и удовлетворение за двамата, когато поне половината от функциите на мъжа във връзката са от „типично” мъжките, и поне половината от тези на жената са „типично” женските. Връзката е жива само чрез този баланс, в който всеки може да бъде себе си – и същевременно да бъде проводник на огромната мъжка или женска сила, заложена в природата му. Така постигаме нашето разгръщане, разгръщането на естествените ни сили и заложби, и същевременно даваме огромна сила на любимия ни човек да разгърне собствената си мощ.