Начало / Статии
Да си намериш половинка за 2 седмици
В късните си тийнейджърски години, се запознах с едно момиче, от което научих първия си разтърсващ урок за любовта, който ми се запечата за цял живот.
С какво беше особена тя? Запознахме се, когато беше в трудна ситуация – на ръба да се раздели с приятеля си, в криза и безплодни опити да го задържи. Не разбирах защо споделя трудностите си с мен, но едно нещо ме порази – тя виждаше момчетата по различен начин – от този на останалите момичета, с които бях общувала досега. Ще ви кажа какво имам предвид. Две седмици след драматичната раздяла със стария й приятел, тя вече беше успяла да си намери нов – и двамата бяха очевидно искрено влюбени. Ще си кажете – това се случва доста често – да се разделиш мъчително с някого, макар, че много си държал на него, и след две седмици да си в щастлива връзка с друг. Така е, среща се често – в ученическите години. И после, когато по принцип си се научил да превключваш леко от връзка на връзка. Но тук беше различно – те останаха заедно повече от 10! години. И после изведнъж, 2 седмици след като ги видях за последно заедно като двойка, тя отново беше успяла да си намери друг – с когото отново да започне щастлива връзка – вече 5 години, придружени и с деца и истинско обвързване.
Как става така, че днес си с един човек, а само след 2 седмици можеш да си щастлив с друг?
Зад това стои необикновено умение, което на мен лично ми беше от голяма полза в изграждането на мечтаната връзка.
Не бихте ли искали да сте постоянно щастливо влюбени, и да избягвате периоди на нещастна и продължителна самота – говоря дори и за онези периоди, когато се води, че в момента имате връзка с някого?
Какво тя правеше по-различно? На външен вид си беше момиче като другите, дори леко по-затворено от останалите.
Но имаше една рядка способност. Можете ли да отгатнете какво й помагаше така лесно да превключва и да бъде щастлива във връзката си?
Може да си кажете, че не е била достатъчно задълбочена, че не е била никак придирчива, че не е държала на себе си, че просто е имала късмет, че е ...
Истината е, че тя виждаше мъжете по различен начин. Тя имаше умението да вижда най-хубавото в мъжа – да го гледа като изключителен. Да улавя талантите му и да го гледа с възхищение за тях, и да му показва колко много го цени. И мъжете, за които говоря, никак не бяха за изпускане – не бяха в никакъв случай компромис – напротив – изключително интересни и целеустремени мъже, при това с усет как да се държат с една жена.
Години наред тя успяваше да държи погледа си върху това, което й харесва в мъжа, и да му показва, че го вижда като прекрасен и нежен партньор.
Такива жени имат умението да бъдат жената-която-изпълва-мъжа – с всичко необходимо. Която го кара да се чувства специален. Тук първоначалното влюбване няма значение – то е факт, но всъщност е само първоначалният импулс, който задвижва колелото на харесването на партньора-какъвто-е. Тя влизаше в това колело, и постоянно намираше поводи и начини да забелязва хубавото.
Например в ситуация:
Работил е много днес – нейният отговор неизменно е: „толкова ми харесва целеустремеността ти”.
Не е работил – „имаш нужда от почивка, ти си толкова взискателен към себе си”.
Не й е обръщал внимание отдавна – „имаш ли нужда от нещо? Виждам, че си изморен”. Иска той да й обърне внимание – приготвя му фантастична вечеря и разговаря за деня му с жив интерес.
Тук можете да си кажете – ама това е толкова обезличаващо, аз съм жена, която иска да бъде уважавана и ценена, без да се прави на нещо, което не е и да се подчинява на капризите на един мъж. Много бил важен той, и аз съм важна. И ще бъдете напълно прави.
Една жена, която просто прави гореизброените неща, може да залитне в обезличаващата роля на незабележима ... и безинтересна - аксесоар на мъжа. А никой не иска такава роля.
За да не се случи това, най-важно е отношението, с което жената прави гореизброените неща. Това, че караш мъжа да се чувства специален, не означава да забравяш себе си.
Да му покажеш, че харесваш целеустремеността му, или чувството му за хумор, да го слушаш с интерес или възхищение, не означава, че пренебрегваш себе си –
когато това слушане е придружено с вътрешния диалог
„Толкова щастлива съм, че имам такъв равностоен партньор, с толкова много интереси и толкова сходна на моята настройка, обичам да бъда с него, знам, че ме цени и аз съм най-важната жена за него. Усеща от какво имам нужда, а когато не го прави, винаги мога да му го кажа. Харесва ми, че можем толкова леко и открито да общуваме.”
Когато започнем да го слушаме с тези мисли в главата си, най-вероятно външно ще изглеждаме усмихнати, даже нелепо захласнати в него, но... никой не би се оплакал от захласнато слушане.:)
Ами това е. Тайната на моята позната от късните тийнейджърски години ми се е запечатала трайно в мислите, и светогледа.
Ако ви харесва да имате мъж, който да ви гледа влюбено и на 15-та година от връзката ви например, да усеща желанията ви и да ви кара да се чувствата желана и обичана, можете да пробвате да го гледате с онези мисли в главата си. Тогава ще имате онова захласнато излъчване, което той няма да може лесно да си обясни, но няма и да може да се отдели от вас. И всеки път, когато мислите онези мисли, той усеща колко е важен и специален за вас. В крайна сметка, всички четем мислите на другите за нас – през усещанията, когато сме с тях.
С какво беше особена тя? Запознахме се, когато беше в трудна ситуация – на ръба да се раздели с приятеля си, в криза и безплодни опити да го задържи. Не разбирах защо споделя трудностите си с мен, но едно нещо ме порази – тя виждаше момчетата по различен начин – от този на останалите момичета, с които бях общувала досега. Ще ви кажа какво имам предвид. Две седмици след драматичната раздяла със стария й приятел, тя вече беше успяла да си намери нов – и двамата бяха очевидно искрено влюбени. Ще си кажете – това се случва доста често – да се разделиш мъчително с някого, макар, че много си държал на него, и след две седмици да си в щастлива връзка с друг. Така е, среща се често – в ученическите години. И после, когато по принцип си се научил да превключваш леко от връзка на връзка. Но тук беше различно – те останаха заедно повече от 10! години. И после изведнъж, 2 седмици след като ги видях за последно заедно като двойка, тя отново беше успяла да си намери друг – с когото отново да започне щастлива връзка – вече 5 години, придружени и с деца и истинско обвързване.
Как става така, че днес си с един човек, а само след 2 седмици можеш да си щастлив с друг?
Зад това стои необикновено умение, което на мен лично ми беше от голяма полза в изграждането на мечтаната връзка.
Не бихте ли искали да сте постоянно щастливо влюбени, и да избягвате периоди на нещастна и продължителна самота – говоря дори и за онези периоди, когато се води, че в момента имате връзка с някого?
Какво тя правеше по-различно? На външен вид си беше момиче като другите, дори леко по-затворено от останалите.
Но имаше една рядка способност. Можете ли да отгатнете какво й помагаше така лесно да превключва и да бъде щастлива във връзката си?
Може да си кажете, че не е била достатъчно задълбочена, че не е била никак придирчива, че не е държала на себе си, че просто е имала късмет, че е ...
Истината е, че тя виждаше мъжете по различен начин. Тя имаше умението да вижда най-хубавото в мъжа – да го гледа като изключителен. Да улавя талантите му и да го гледа с възхищение за тях, и да му показва колко много го цени. И мъжете, за които говоря, никак не бяха за изпускане – не бяха в никакъв случай компромис – напротив – изключително интересни и целеустремени мъже, при това с усет как да се държат с една жена.
Години наред тя успяваше да държи погледа си върху това, което й харесва в мъжа, и да му показва, че го вижда като прекрасен и нежен партньор.
Такива жени имат умението да бъдат жената-която-изпълва-мъжа – с всичко необходимо. Която го кара да се чувства специален. Тук първоначалното влюбване няма значение – то е факт, но всъщност е само първоначалният импулс, който задвижва колелото на харесването на партньора-какъвто-е. Тя влизаше в това колело, и постоянно намираше поводи и начини да забелязва хубавото.
Например в ситуация:
Работил е много днес – нейният отговор неизменно е: „толкова ми харесва целеустремеността ти”.
Не е работил – „имаш нужда от почивка, ти си толкова взискателен към себе си”.
Не й е обръщал внимание отдавна – „имаш ли нужда от нещо? Виждам, че си изморен”. Иска той да й обърне внимание – приготвя му фантастична вечеря и разговаря за деня му с жив интерес.
Тук можете да си кажете – ама това е толкова обезличаващо, аз съм жена, която иска да бъде уважавана и ценена, без да се прави на нещо, което не е и да се подчинява на капризите на един мъж. Много бил важен той, и аз съм важна. И ще бъдете напълно прави.
Една жена, която просто прави гореизброените неща, може да залитне в обезличаващата роля на незабележима ... и безинтересна - аксесоар на мъжа. А никой не иска такава роля.
За да не се случи това, най-важно е отношението, с което жената прави гореизброените неща. Това, че караш мъжа да се чувства специален, не означава да забравяш себе си.
Да му покажеш, че харесваш целеустремеността му, или чувството му за хумор, да го слушаш с интерес или възхищение, не означава, че пренебрегваш себе си –
когато това слушане е придружено с вътрешния диалог
„Толкова щастлива съм, че имам такъв равностоен партньор, с толкова много интереси и толкова сходна на моята настройка, обичам да бъда с него, знам, че ме цени и аз съм най-важната жена за него. Усеща от какво имам нужда, а когато не го прави, винаги мога да му го кажа. Харесва ми, че можем толкова леко и открито да общуваме.”
Когато започнем да го слушаме с тези мисли в главата си, най-вероятно външно ще изглеждаме усмихнати, даже нелепо захласнати в него, но... никой не би се оплакал от захласнато слушане.:)
Ами това е. Тайната на моята позната от късните тийнейджърски години ми се е запечатала трайно в мислите, и светогледа.
Ако ви харесва да имате мъж, който да ви гледа влюбено и на 15-та година от връзката ви например, да усеща желанията ви и да ви кара да се чувствата желана и обичана, можете да пробвате да го гледате с онези мисли в главата си. Тогава ще имате онова захласнато излъчване, което той няма да може лесно да си обясни, но няма и да може да се отдели от вас. И всеки път, когато мислите онези мисли, той усеща колко е важен и специален за вас. В крайна сметка, всички четем мислите на другите за нас – през усещанията, когато сме с тях.