Разбира се, има много жени, отдавна загърбили пазенето на реда, дома и хармонията и устремени към новаторство и реализиране на вдъхновяващи проекти. Те просто изявяват мъжката енергия в себе си. Всичко това се случва спокойно и естествено и не се налага да го променяме, само да го разбираме и да знаем това ли е, което съзнателно избираме за себе си.

Толкова ли е добре всъщност, когато жените са влезли в ролите на перфектния мъж? И може ли това да е поредното клише на еманципираното ни ежедневие от последните десетилетия?

Можем ли да допуснем, че новият тип „двуполова жена” всъщност може би оставя мъжа „безполов”?

Един от недостатъците на избора на жените да изявяват много активно мъжката енергия в себе си е, че няма кой да изявява женската – в нейната хармонизираща, приласкаваща и умиротворяваща роля.

Много от заетите жени успяват да се справят и с работата и с домакинството и с вършенето на задължителните неща, но най-често не съумяват да създадат и уюта, топлотата и приемането, от които се нуждаят най-близките им, защото нямат възможност да отгледат тази енергия в себе си. През повечето време създават силната мъжка действена енергия, която им е необходима, за да се справят с делничните задачи, и за фината женска енергия не остава място и време.

Какво става, когато жените се държат много повече като мъже?

Понякога мъжете поемат функцията да създават и дават от така необходимата приемаща женска енергия, но с увеличаването й постепенно губят привлекателността си за жената до себе си, отново на инстинктивно ниво – престават да излъчват типичната мъжка борбеност, търсачество, новаторство, властност и сила. И вместо да се чувства добре жената до тях, тя приема мъжа до себе си като слаб, мекушав, и недостоен за нейната силна природа. Продължава да изисква от мъжа мъжките качества, но понеже е невъзможно той да запази приемащата, разбираща роля и същевременно да е властен и устремен към постижения, жената губи интерес към него. И в един момент решава, че може да се справи сама с всичко, че си е самодостатъчна.

Чисто исторически в последните два века в индустриалните държави жените са натрупали опит в типичните мъжки дейности, работят не просто наравно с мъжете, но често много повече, за да успеят да се преборят за сходна позиция и да ги приемат като еднакво значими и еднакво умели. Поради това жените стават много, много добри в професията си, запазвайки и естествените инстинкти и умения да се грижат за дома и децата.

От друга страна мъжът бива активно конкуриран от жените на работното си място, както и от собствената си жена – която се опитва да е добра в професията, да печели наравно с него или повече, и да се справя с другите си задължения. От своя страна от него естествено се очаква да се включва равностойно в грижите за дома и децата – защото жена му е достатъчно ангажирана и не може да върши всичко сама. Получава се така, че той няма опит в нещата, свързани с грижите за дома и децата, и когато това се иска от него, му се налага да се справя с непривични неща. И в един момент се получава така, че жената се справя успешно и в работата и в грижите за дома и децата, а мъжът и на двете места се чувства неуютно, като човек, който не се справя по най-добрия начин.

Силната конкурентност и стремеж на жените да се справят на всички полета, не оставя на мъжете поле за изява. Разбира се, те трябва да се потрудят, за да си го вземат. Но те не знаят как да реагират на женската конкуренция и на това, че жените просто се справят. И обикновено се оттеглят неразбрани – в алкохола, в примирението, в компютърните игри, в домашните функции. Губят образа си на герой, губят представа в какво могат да се изявят и да бъдат откриватели, новатори, създаващи нови неща, воини, завладяващи нови светове…

За и против клишетата...Част 4. Как да разпределим функциите с 3 лесни практически инструмента?